Берковската духова музика ще открие Фолклорния празник „Златната гъдулка”

На 15 юни 2008 г.  открития терен под хижа „Приста” до гр. Русе ще се огласи от песните и музикалните изпълнения  на участниците в ежегодния Фолклорен празник „Златната гъдулка”.

В 39-то издание на празника ще вземат участие повече от 50 фолклорни групи и индивидуални изпълнители от Общините Русе, Цар Калоян, Силистра, Две могили, Исперих, Левски, Велико Търново, Бяла, Раздрад, Горна Оряховица и др.

Фолклореният празник „Златната гъдулка” се организира от Община Русе и тази година ще се проведе в рамките на един ден - 15 юни, неделя от 9 до 18 часа. За официалното му откриване е поканена Берковската духова музика.   

Празникът се провежда в два раздела:
- Обработен фолклор – танцови състави, хорове, вокални групи за обработен фолклор, оркестри.
- Изворен фолклор – обичаи, певчески групи, групи за игри на песен – със или без съпровод, инструментални групи, играчи, певци, свирачи, разказвачи.

Ето и условията за участие в различните раздели:

Обработен фолклор
1. Танцови колективи - 2 танца с времетраене до 12 минути (допускат се и камерни състави)
2. Хорови колективи и вокални групи - песни с времетраене до 10 минути
3. Оркестри - изпълнения до 10 минути

Изворен фолклор
1. Групи за народни обичаи – до 13 минути
2. Певчески групи – до 6 минути
3. Танцови групи – до 6 минути
4. Инструментални групи – до 4 минути

Индивидуални изпълнители
1. Певци (със или без съпровод) - до 4 минути
2. Свирачи – до 4 минути
3. Играчи – до 4 минути
4. Разказвачи – предания, легенди, гатанки – до 5 минути

При изпълненията трябва да се има предвид спецификата на местния словесен и музикален диалект, движения, мимики, жестове.

Представянето на участниците във Фолклорния празник „Златна гъдулка” ще оценява жури в състав: председател проф. д-р Димитрина Кауфман, Н. Ненов, Иван Донев, Десислава Димитрова и Пламена Андреева, и ще присъди Голямата награда – Приз “Златната гъдулка”, грамота и парична награда, както и първа, втора и трета награда – грамота и парични възнаграждения за всички жанрове.

12 фолклорни клуба на любители на българските народни танци участваха в първото национално надиграване “Тъпан бие, хоро се вие”, което се проведе в Казанлък. Домакин и инициатор на надиграването бе Народно читалище “Жар”, с председател Тодорка Петкова.

В продължение на два часа любители-танцьори от София, Пловдив, Казанлък, Велико Търново и други градове на страната се надиграваха в общо 48 танца, 13 от които включени в състезаталната част. Участниците на различни възрасти и с различни професиии демонстрираха танцувално майсторство изпълнявайки хорà от различните фолклорни области. В съседство на градския площад “Севтополис” баби от Казанлък също се хванаха на хорото, в съпровод на музиката. Част от тях се оказаха и доста издръжливи в надиграването за граждани.

Всички участници в първото надиграване в Казанлък получиха от организаторите и местни институции и спонсори различни награди. Специалната награда на председателя на Общинския съвет в Казанлък Васил Самарски получи танцов клуб “Фолклорика” от София. Наградата от името на клуба получи 28 годишният немски физик Тино, който от една година е в България и усвоява майсторство на българските народни танци в клуба. Тино не участваше в надпреварата заради контузия по рано, но пък за сметка на това се включи в масовото хоро и демонстрира завидни умения в подскоците на “Елено моме”. Физикът от Мюнхен сподели, че е дошъл в България заради своята приятелка Хана, която учи в София социология и в свободното си време танцува във “Фолклорика”, където с магията на танца заразили и Тино. Сега и двамата са категорични, че българските народни танци са едно от най- красивите неща, които съществуват. Развълнуван от наградата и внезапно връхлетялата го казанлъшка слава, поканен на сцената на площад “Севтополис”, Тино се смути и вместо да благодари на български на сцената, той си взе “довиждане”.

Всички участници в първото национално надиграване участваха рано сутринта в неделния розобер край масивите с маслодайни рози в Казанлък. Шеговитият мотив на организаторите за това бе, че има сериозен дефицит на розоберачи. Ще трябва да направим всичко възможно надиграването да стане част от официалния културен календар на община Казанлък и да бъде подкрепено със съответните средства, обеща председателят на местния парламент в града Васил Самарски.

www.balkanfolk.com

4 Май е празник на славянската писменост, на българската просвета и култура. Той е празникът, който се чества от най-дълго време в близката ни история - 157 години.

За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище `Св. Св. Кирил и Методий` в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Светите братя Кирил и Методий - създатели на славянската писменост. През 1857 година този празник на Св. Св. Кирил и Методий започва редовно да се отбелязва в Пловдив, Цариград, Шумен, и Лом. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров - това е общият църковен празник на двамата светии.

Най-ранните данни за отбелязване на 11 май като ден на Светите равноапостоли и славянобългарски просветители Кирил и Методи датират от XII век, като те са признати за светци още в края на IX век. Поотделно паметта на Св. Кирил се отбелязва на 14 февруари, а на св. Методий - на 6 април (дните на тяхната смърт). Светият Всеруский Синод по повод празнуването хилядогодишнината на Моравската мисия на Св. Св. Кирил и Методий взема следното решение: `За спомен на хилядолетието, откакто първоначално бе осветен нашия бащин език чрез Евангелието и Христовата вяра, да се установи ежегодно, започвайки от тази 1863 г. 11 май, като църковен празник на преподобните Кирил и Методий!` След това празникът се чества във всички православни славянски страни.

Общият празник на Св.св. Кирил и Методий се чества от българската църква и през следващите векове, а през Възраждането се превръща и в училищен празник на буквите, създадени от Кирил и Методий. Това тържество, изразявящо духовните въжделения на българите за църковна независимост, просвещение и националновъздигане. Празникът на Св. Св. Кирил и Методий се отбелязва през Възраждането не само в българските земи, но и зад граница - сред възрожденската ни имиграция в Румъния и Русия, сред българските студенти в чужбина, сред българите, заточени в Диарбекир. Възторженото честване от всички българи на празника на светите братя Кирил и Методий е свидетелство за жаждата на българина за просвета и наука, за национално самоопределение и бързо икономическо и културно възмогване.

През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на всеучилищния химн, познат на всеки българин с първия си стих `Върви, народе възродени`. Химнът е озаглавен `Химъ на Св.св. Кирилъ и Методи` и включва 14 куплета, от които ние днес изпълняваме най-често първите шест. Панайот Пипков създава на 11.05.1900 г. музиката към химна. Ето първите два куплета от оригинала на химна с нормите на тогавашния правопис:

Днес 11 май се чества като църковен празник на светите братя Кирил и Методий, докато 24 май се е утвърдил като празник на славянската писменост, българската просвета и култура.

24 май като празник на славянската писменост и на светите братя Кирил и Методий се отбелязва днес и извън България - в Русия той се чества за първи път през 1986 г. По инициатива на мурманския писател Виталий Маслов. В Мурманск е най-северната точка, където има паметник на Св. Св. Кирил и Методий.

24 май е празник, какъвто нямат другите народи по света - празник на писмеността, просветата, културата. Празник на духовното извисяване, на стремежа към усъвършенстване чрез постиженията на науката и културата. Буквите, създадени от Кирил и Методий, преводите, които правят на най-важните богослужебни книги, защитата на правото на всеки народ да слави Бога на своя език, са от историческа значимост не само за формиране на българския народ и за неговия просперитет. Делото им е високохуманно и демократично, всеславянско, служещо на великата общочовешка идея за равенство на всички духовната област.

Безспорен факт е, че Константин-Кирил Философ създава азбуката и първите преводи на богослужебните книги на славянски език. Един обаче от най-интересните и нееднозначно решени въпроси е създаването в относително кратък период на две славянски азбуки - глаголицата и кирилицата. Не съществува и абсолютно единна позиция по въпроса, коя от тях е създадена от Константин-Кирил.

Кирилицата е хронологически втора по своята поява според по-разпространената от двете хипотези относно авторството на двете азбуки. Звуково и графически тя се базира на гръцкия унциал. Според тази хипотеза неин създател е Климент Охридски като ученик на Константин-Кирил, като в знак на почит към учителя си Климент нарича азбуката на негово име. Преобладаващата част от учените свързват авторството на глаголицата с Константин-Кирил. Тя отговаря на звуковия състав на българския език, има оригинална графика и някои изследователи сочат, че начертаването на буквите следва т.нар. златно сечение (отношението на малката страна е както отношението на голямата към цялото). Между глаголицата и кирилицата съществува известна приемственост, но и съществени различия. Кирилицата измества бързо глаголицата най-напред в Източна България и най-вече в столицата Преслав. В Охридската школа (Западна България) тя има по-широко разпространение и се използва по-дълго. В някои манастири по адриатическото крайбрежие на Хърватско глаголицата се използва като тайнопис чак до XIX б.

Според втората хипотеза Константи-Кирил Философ е автор и на двете азбуки, което от своя страна води до допускането, че той два пъти е превеждал основните богослужебни книги: през 855 г. Създава кирилицата чрез известно пригаждане на гръцкото писмо за нуждите на славянската реч, като след това превежда и богослужебните книги за нуждите на българките славяни по поречието на р. Брегалница (в североизточна Македония), а през 862-863 г. Създава глаголицата и преписва преведените преди това книги, като основната цел е да придаде общохристиянски характер на мисията си във Великоморавия.

Днес на кирилица пишат не само българите, но и сърбите, черногорците, руснаците, украинците, белорусите, както и още много не славянски народи от бившия Съветски съюз, а също и монголците - общо приблизително около 200 милиона души.

Делото на Кирил и Методий бива продължено от техните ученици Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава, които, идвайки в България, намират подкрепа за своето дело от българския цар Борис I. Всеки от петимата ученици има свой църковен празник, като освен това честваме общия църковен празник на двамата първоучители Кирил и Методий и петимата техни ученици всяка година на 27 юли. Празникът се нарича Свети Седмочисленици. В едноименната софийска църква като безценна реликва се пази част от ръката на Св. Климент.

Първият CD на българска вокална формация „Дивна” - „Мило либе” вече е факт на музикалния ни пазар. Продуциран от Сдружение „Дивна Арт” с финансовата подкрепа на “Програма за младежки дейности” при ДАМС, дискът впечатлява както със стилното си художествено оформление (стилизирани етноелементи, без натрапваща се разноцветност), така и със заложената в репертоара концепция. По думите на една от певиците Галя Хараламбиева: „Идеята е да звучи лирично, леко, да не е натоварващо … всеки момент слушателят да мисли, че и той може да запее”. Едновременното залагане на преобладаващата в песните лирика и оттласкване от тривиалния модел при редуването им на принципа бърза-бавна задава параметрите на друг тип изразност. Бихме могли да говорим за релаксираща, медитативна музика, чиято интерпретация се базира на професионализъм и специфичен маниер на пеене, определящ и различното в облика на „Дивна”. В подбора на шестнадесетте песни прозира стремеж към постигане на разнообразие и пълнота.

Представени са музикално-фолклорните диалекти на Родопи, Тракия, Странджа, Средна Западна, Северна България. Своето място заемат авторски творби и обработки на Иван Спасов („Разви се гора”, „Пролет над Тракия”), Стефан Мутафчиев („Яно, гюзел Яно), Коста Колев („Дай си ма майчинко”), Милчо Василев („Мило либе”), Стоян Пауров („Седнал ми е млад терзия”), Емил Генов („Мари Станко”).

В диска като своеобразен център на емоционално притегляне се откроява аранжимента на велинградската песен „Ибиш Ага” (соло - Галя Хараламбиева). Постепенното наслагване на гласовете и специфичната орнаментика сякаш допълнително подсилват априори заложената експресия и драматизъм в песента. Нещо повече, чрез семантиката на самото наслагване бихме могли да осмислим разтварянето на времевите пластове, откъдето изниква архаичния прототип на съвременния аранжимент. Някъде там от същото място се прокрадва и тренодичното опяване във неделинския двуглас „Рамагане” (деут – Бисерка Данова и Елка Симеонова).

С подчертано екзотичното си звучене „Малки моми камъш берат” (дует – Бисерка Данова и Ваня Вакари) и „Мана му” (соло – Величка Чаушева) последователно ни потапят в звуковата среда на влашкия и каракачанския фолклор.

Безспорна е актуалността на представения диск. До голяма степен чрез него формация „Дивна” утвърждава стабилни позиции на музикалния ни пазар, легитимира се в публичното пространство не като поредната, а по-скоро като различната.  
 
Автор Мануела Бончева

Welcome to WordPress.com. This is your first post. Edit or delete it and start blogging!