30 талантливи кавалджии на различна възраст взеха участие в надсвирването на 17 октомври.

Жури председателствано от Недялко Недялков-солист на оркестъра за народна музика на БНР и членове Николай Докторов и Румен Мутафчиев определиха най-добрите.

Специална награда получи Динко Фърчанов на 60г. от село Николаево, Сливенско.

Три първи награди за трите възрастови групи определи журито – Радослав Иванов на 9г., Георги Янев на 14г. и Димитър Иванов на 15г.

Първа награда получи и кавалджийска група “Варненчета”.

С награди от село Рудник си тръгнаха- Атанас Панайотов, Ивайло Тодоров, Виктор Георгиев, Емил Михайлов и Димитър Желев.

Известният кавалджия Никола Ганчев е роден на 28 септември 1919г. в пловдивското село Шишманци, но по-голямата част от живота му преминава в село Рудник. Творческият му път минава през Националния ансамбъл “Филип Кутев” и оркестъра за народна музика на БНР. Почина през 2001г.

Николай ЧАПАНСКИ
Радио Пловдив

В чест на 24 май – Ден на славянската писменост на българската просвета и култура Балканфолк дарява по 5 компакт диска с българска народна музика на българските читалища. Инструменталните мелодии и песни могат да бъдат полезни на читалищните групи за автентичен и обработен фолклор.

Балканфолк предоставя на читалищата правата за ползване на избраните музикални записи за публично възпроизвеждане.
Всички читалища желаещи да получат дарението могат да изберат по пет заглавия от музикалните издания на Балканфолк, които включват музика за български народни танци от всички региони на страната.

1. CD Балканфолк’98 – Български народни танци
2. CD Балканфолк’99 – Български народни танци
3. CD Балканфолк 2000 – Български народни танци
4. CD Балканфолк 2001 – Български народни танци
5. CD Балканфолк 2002 – Български народни танци
6. CD Балканфолк 2003 – Български народни танци
7. CD Балканфолк 2005 – Български народни танци
8. CD Пий момче вино – Вокална група Зорница
9. CD Балканфолк 2006 – Български народни танци
10. CD Български народни хорà – Балканфолк 2007

Дарените музикални дискове читалищата могат да получат в офиса на Балканфолк на адрес: гр. София, ул. Карлово 8 или чрез куриер като куриерската услуга е за сметка на читалищата.

Изпратете заявките за дарение ( по приложения образец ) до 10 юни 2009 г. по един от следните три начина:

1. На e-mail: info@balkanfolk.com

2. На пощенски адрес:
Балканфолк
ул. „Карлово“ 8
София 1233

3. На факс номер 02 9311346

Тази година участваха изпълнителите: Лили Цветкова, Славена, Катя Спасовска, Дения Пенчева, Карамфил Божиков, Цонка Манолова, Ана-Мария, Росица Пейчева, Здравко Мандаджиев, Ивелина Иванова, Юри Крумов, Янко Неделчев, Христо Косашки, Сестри Филатови, Стойка Германова и Иван Цонков, Румина, Гоце Арнаудов, Благой Груювски, Ивена, София Илиева, Пепа, Ива Давидова, Румяна Михалева, Тодор Кожухаров, Мариана Тодорова, Гергана Маркова Димова, Жулиета Иванова, Зоран Настов.  

Три танцови ансамбли – „Чинари“, „Етноритъм“ и „Зорница“ – участваха в спектаклите, съобщи режисьорът на фестивала Стефан Милов.

На 05.09.2008 г., под „Дяволският мост”, великолепните танцьори от ансамбъл „Зорница” акомпанираха на двама от големите победители на международния фестивал „Пирин фолк” – Петко Захариев и Иван Дяков. Огнени страсти и искрена нежност лъхаше от дветете изпълнения. За пореден път традиция и модерно бяха вплетени по най-добрия начин от хореографа на ансамбъл „Зорница” Емил Генов. Невероятни изпълнения, оценени от публиката с бурни аплодисметни, е равносметката за оригиналното дебютно представяне на ансамбъл „Зорница” от София.

Извън конкурсната програма се представиха още и Рени, Цветелина, Екстра Нина, Нелина и Вероника.

На 07.09.2008 в 11.00 ч. в пресцентъра на „Пирин фолк“ в Интерхотел Сандански бяха обявени всички награди по регламента на фестивала.

Награда за изпълнителско изкуство

1. Ана-Мария – 85 т.
2. Зоран Настов – 83 т.
3. Христо Косашки – 80 т.

Награда за нова авторска македонска песен

1. Росица Пейчева 183 т.
2. Здравко Мандаджиев -173 т.
3. Ивелина Иванова и Цонка Манолова – 168 т.

Награда на публиката за песен - Румина
Награда на публиката за изпълнител – Марияна Тодорова

Награда на община Сандански -  Гоце Арнаудов

Награда на Министерството на културата за авторска песен – Деня Пенчева
Награда на Министерството на културата за изпълнител – Ива Давидова
Награда за дебют - Катя Спасовска

Специална награда за принос в развитието на „Пирин фолк” и българското танцово изкуство – ансамбъл „Чинари”.

Официален сайт на Фестивала „Пирин Фолк“ – www.pirinfolk.com
Балканфолк Новини 

На 15 юни 2008 г.  открития терен под хижа „Приста” до гр. Русе ще се огласи от песните и музикалните изпълнения  на участниците в ежегодния Фолклорен празник „Златната гъдулка”.

В 39-то издание на празника ще вземат участие повече от 50 фолклорни групи и индивидуални изпълнители от Общините Русе, Цар Калоян, Силистра, Две могили, Исперих, Левски, Велико Търново, Бяла, Раздрад, Горна Оряховица и др.

Фолклореният празник „Златната гъдулка” се организира от Община Русе и тази година ще се проведе в рамките на един ден – 15 юни, неделя от 9 до 18 часа. За официалното му откриване е поканена Берковската духова музика.   

Празникът се провежда в два раздела:
- Обработен фолклор – танцови състави, хорове, вокални групи за обработен фолклор, оркестри.
- Изворен фолклор – обичаи, певчески групи, групи за игри на песен – със или без съпровод, инструментални групи, играчи, певци, свирачи, разказвачи.

Ето и условията за участие в различните раздели:

Обработен фолклор
1. Танцови колективи – 2 танца с времетраене до 12 минути (допускат се и камерни състави)
2. Хорови колективи и вокални групи – песни с времетраене до 10 минути
3. Оркестри – изпълнения до 10 минути

Изворен фолклор
1. Групи за народни обичаи – до 13 минути
2. Певчески групи – до 6 минути
3. Танцови групи – до 6 минути
4. Инструментални групи – до 4 минути

Индивидуални изпълнители
1. Певци (със или без съпровод) – до 4 минути
2. Свирачи – до 4 минути
3. Играчи – до 4 минути
4. Разказвачи – предания, легенди, гатанки – до 5 минути

При изпълненията трябва да се има предвид спецификата на местния словесен и музикален диалект, движения, мимики, жестове.

Представянето на участниците във Фолклорния празник „Златна гъдулка” ще оценява жури в състав: председател проф. д-р Димитрина Кауфман, Н. Ненов, Иван Донев, Десислава Димитрова и Пламена Андреева, и ще присъди Голямата награда – Приз “Златната гъдулка”, грамота и парична награда, както и първа, втора и трета награда – грамота и парични възнаграждения за всички жанрове.

12 фолклорни клуба на любители на българските народни танци участваха в първото национално надиграване “Тъпан бие, хоро се вие”, което се проведе в Казанлък. Домакин и инициатор на надиграването бе Народно читалище “Жар”, с председател Тодорка Петкова.

В продължение на два часа любители-танцьори от София, Пловдив, Казанлък, Велико Търново и други градове на страната се надиграваха в общо 48 танца, 13 от които включени в състезаталната част. Участниците на различни възрасти и с различни професиии демонстрираха танцувално майсторство изпълнявайки хорà от различните фолклорни области. В съседство на градския площад “Севтополис” баби от Казанлък също се хванаха на хорото, в съпровод на музиката. Част от тях се оказаха и доста издръжливи в надиграването за граждани.

Всички участници в първото надиграване в Казанлък получиха от организаторите и местни институции и спонсори различни награди. Специалната награда на председателя на Общинския съвет в Казанлък Васил Самарски получи танцов клуб “Фолклорика” от София. Наградата от името на клуба получи 28 годишният немски физик Тино, който от една година е в България и усвоява майсторство на българските народни танци в клуба. Тино не участваше в надпреварата заради контузия по рано, но пък за сметка на това се включи в масовото хоро и демонстрира завидни умения в подскоците на „Елено моме“. Физикът от Мюнхен сподели, че е дошъл в България заради своята приятелка Хана, която учи в София социология и в свободното си време танцува във “Фолклорика”, където с магията на танца заразили и Тино. Сега и двамата са категорични, че българските народни танци са едно от най- красивите неща, които съществуват. Развълнуван от наградата и внезапно връхлетялата го казанлъшка слава, поканен на сцената на площад „Севтополис“, Тино се смути и вместо да благодари на български на сцената, той си взе „довиждане“.

Всички участници в първото национално надиграване участваха рано сутринта в неделния розобер край масивите с маслодайни рози в Казанлък. Шеговитият мотив на организаторите за това бе, че има сериозен дефицит на розоберачи. Ще трябва да направим всичко възможно надиграването да стане част от официалния културен календар на община Казанлък и да бъде подкрепено със съответните средства, обеща председателят на местния парламент в града Васил Самарски.

www.balkanfolk.com

За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище `Св. Св. Кирил и Методий` в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Светите братя Кирил и Методий – създатели на славянската писменост. През 1857 година този празник на Св. Св. Кирил и Методий започва редовно да се отбелязва в Пловдив, Цариград, Шумен, и Лом. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров – това е общият църковен празник на двамата светии.

Най-ранните данни за отбелязване на 11 май като ден на Светите равноапостоли и славянобългарски просветители Кирил и Методи датират от XII век, като те са признати за светци още в края на IX век. Поотделно паметта на Св. Кирил се отбелязва на 14 февруари, а на св. Методий – на 6 април (дните на тяхната смърт). Светият Всеруский Синод по повод празнуването хилядогодишнината на Моравската мисия на Св. Св. Кирил и Методий взема следното решение: `За спомен на хилядолетието, откакто първоначално бе осветен нашия бащин език чрез Евангелието и Христовата вяра, да се установи ежегодно, започвайки от тази 1863 г. 11 май, като църковен празник на преподобните Кирил и Методий!` След това празникът се чества във всички православни славянски страни.

Общият празник на Св.св. Кирил и Методий се чества от българската църква и през следващите векове, а през Възраждането се превръща и в училищен празник на буквите, създадени от Кирил и Методий. Това тържество, изразявящо духовните въжделения на българите за църковна независимост, просвещение и националновъздигане. Празникът на Св. Св. Кирил и Методий се отбелязва през Възраждането не само в българските земи, но и зад граница – сред възрожденската ни имиграция в Румъния и Русия, сред българските студенти в чужбина, сред българите, заточени в Диарбекир. Възторженото честване от всички българи на празника на светите братя Кирил и Методий е свидетелство за жаждата на българина за просвета и наука, за национално самоопределение и бързо икономическо и културно възмогване.

През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на всеучилищния химн, познат на всеки българин с първия си стих `Върви, народе възродени`. Химнът е озаглавен `Химъ на Св.св. Кирилъ и Методи` и включва 14 куплета, от които ние днес изпълняваме най-често първите шест. Панайот Пипков създава на 11.05.1900 г. музиката към химна. Ето първите два куплета от оригинала на химна с нормите на тогавашния правопис:

Днес 11 май се чества като църковен празник на светите братя Кирил и Методий, докато 24 май се е утвърдил като празник на славянската писменост, българската просвета и култура.

24 май като празник на славянската писменост и на светите братя Кирил и Методий се отбелязва днес и извън България – в Русия той се чества за първи път през 1986 г. По инициатива на мурманския писател Виталий Маслов. В Мурманск е най-северната точка, където има паметник на Св. Св. Кирил и Методий.

24 май е празник, какъвто нямат другите народи по света – празник на писмеността, просветата, културата. Празник на духовното извисяване, на стремежа към усъвършенстване чрез постиженията на науката и културата. Буквите, създадени от Кирил и Методий, преводите, които правят на най-важните богослужебни книги, защитата на правото на всеки народ да слави Бога на своя език, са от историческа значимост не само за формиране на българския народ и за неговия просперитет. Делото им е високохуманно и демократично, всеславянско, служещо на великата общочовешка идея за равенство на всички духовната област.

Безспорен факт е, че Константин-Кирил Философ създава азбуката и първите преводи на богослужебните книги на славянски език. Един обаче от най-интересните и нееднозначно решени въпроси е създаването в относително кратък период на две славянски азбуки – глаголицата и кирилицата. Не съществува и абсолютно единна позиция по въпроса, коя от тях е създадена от Константин-Кирил.

Кирилицата е хронологически втора по своята поява според по-разпространената от двете хипотези относно авторството на двете азбуки. Звуково и графически тя се базира на гръцкия унциал. Според тази хипотеза неин създател е Климент Охридски като ученик на Константин-Кирил, като в знак на почит към учителя си Климент нарича азбуката на негово име. Преобладаващата част от учените свързват авторството на глаголицата с Константин-Кирил. Тя отговаря на звуковия състав на българския език, има оригинална графика и някои изследователи сочат, че начертаването на буквите следва т.нар. златно сечение (отношението на малката страна е както отношението на голямата към цялото). Между глаголицата и кирилицата съществува известна приемственост, но и съществени различия. Кирилицата измества бързо глаголицата най-напред в Източна България и най-вече в столицата Преслав. В Охридската школа (Западна България) тя има по-широко разпространение и се използва по-дълго. В някои манастири по адриатическото крайбрежие на Хърватско глаголицата се използва като тайнопис чак до XIX б.

Според втората хипотеза Константи-Кирил Философ е автор и на двете азбуки, което от своя страна води до допускането, че той два пъти е превеждал основните богослужебни книги: през 855 г. Създава кирилицата чрез известно пригаждане на гръцкото писмо за нуждите на славянската реч, като след това превежда и богослужебните книги за нуждите на българките славяни по поречието на р. Брегалница (в североизточна Македония), а през 862-863 г. Създава глаголицата и преписва преведените преди това книги, като основната цел е да придаде общохристиянски характер на мисията си във Великоморавия.

Днес на кирилица пишат не само българите, но и сърбите, черногорците, руснаците, украинците, белорусите, както и още много не славянски народи от бившия Съветски съюз, а също и монголците – общо приблизително около 200 милиона души.

Делото на Кирил и Методий бива продължено от техните ученици Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава, които, идвайки в България, намират подкрепа за своето дело от българския цар Борис I. Всеки от петимата ученици има свой църковен празник, като освен това честваме общия църковен празник на двамата първоучители Кирил и Методий и петимата техни ученици всяка година на 27 юли. Празникът се нарича Свети Седмочисленици. В едноименната софийска църква като безценна реликва се пази част от ръката на Св. Климент.

Представени са музикално-фолклорните диалекти на Родопи, Тракия, Странджа, Средна Западна, Северна България. Своето място заемат авторски творби и обработки на Иван Спасов („Разви се гора”, „Пролет над Тракия”), Стефан Мутафчиев („Яно, гюзел Яно), Коста Колев („Дай си ма майчинко”), Милчо Василев („Мило либе”), Стоян Пауров („Седнал ми е млад терзия”), Емил Генов („Мари Станко”).

В диска като своеобразен център на емоционално притегляне се откроява аранжимента на велинградската песен „Ибиш Ага” (соло – Галя Хараламбиева). Постепенното наслагване на гласовете и специфичната орнаментика сякаш допълнително подсилват априори заложената експресия и драматизъм в песента. Нещо повече, чрез семантиката на самото наслагване бихме могли да осмислим разтварянето на времевите пластове, откъдето изниква архаичния прототип на съвременния аранжимент. Някъде там от същото място се прокрадва и тренодичното опяване във неделинския двуглас „Рамагане” (деут – Бисерка Данова и Елка Симеонова).

С подчертано екзотичното си звучене „Малки моми камъш берат” (дует – Бисерка Данова и Ваня Вакари) и „Мана му” (соло – Величка Чаушева) последователно ни потапят в звуковата среда на влашкия и каракачанския фолклор.

Безспорна е актуалността на представения диск. До голяма степен чрез него формация „Дивна” утвърждава стабилни позиции на музикалния ни пазар, легитимира се в публичното пространство не като поредната, а по-скоро като различната.  
 
Автор Мануела Бончева